Подобно на всяка друга наука, йога е приложима за

Подобно на всяка друга просвета, йога е използвана за хората от всеки климат и от всяка ера. Теорията, която издигат някои несведущи създатели, че йога е „ несъответствуваща за жителите на Запада ", е изцяло неправилна и за жалост е попречила на доста откровени възпитаници да търсят нейните многообразни богатства. Йога е способ за въздържане на естествената буйност на мислите, която в противоположен случай, без да прави разлика сред хора и страни, не би разрешила на никого да съзре същинската си природа като Дух. Йога не разграничава Изтока и Запада в по-голяма степен, в сравнение с целебната и безпристрастна слънчева светлина. Дотогава, до момента в който човек има разум с неговите безпокойни мисли, ще има и всеобща нужда от йога, или самоовладяване.

Йога не изисква никакво публично обвързване. Тъй като науката йога задоволява универсални потребности, тя има естествена универсална употреба.

Един същински йогин може да остане правилен на света, където е сходен на масло върху вода, а не на елементарно подаващото се на разреждане мляко на недисциплинираното човечество. Да се извършват земните отговорности, е в действителност по-висш път, допускащ на йогина, който умствено остава невъвлечен в егоистични стремежи, да играе ролята на непринуден инструмент на Бога.

Днес има голям брой велики души, които живеят в американски, европейски и други неиндуски тела, които, макар че може въобще да не са чували думите йога и свами, въпреки всичко са същински мостри за тези понятия. Посредством безкористно служене на човечеството, преодоляване на пристрастеностите и мислите, всеотдайна обич към Бога или чрез огромната им дарба за концентарция те в действителност са йоги, тъй като са си сложили задачата на йога - самоовладяването. Тези хора биха могли да се повдигнат още по-високо, в случай че бъдат подготвени на науката йога, която разрешава по-съзнателно ориентиране на мозъка и живота.

Някои западни създатели погрешно и незадълбочено поясняват йога. Нейните критици обаче в никакъв случай не са я практикували. Сред тези, които задълбочено са отдали своята дан на почитание към йога, може да бъде упоменат доктор К. Г. Юнг, известният швейцарски психолог.

„ Когато един набожен способ предлага самичък себе си за „ теоретичен ", той може да бъде сигурен, че ще има аудитория на Запад. Йога оправдава тези упования - написа доктор Юнг (Д-р Юнг взе участие в Индийския теоретичен конгрес през 1937 година И получава почетна степен от Калкурския университет). Съвсем без значение от обаянието на новостта и очарованието на полунепонятното съществуват основателни аргументи йога да откри доста последователи. Тя предлага опцията за контролируемо прекарване и по този метод задоволява научната нужда от „ обстоятелства ", а също така заради своята ширина и дълбочина, заради своята античност, заради своята теория и способ, които обгръщат всяка фаза на живота, тя дава обещание невъобразими благоприятни условия.

Всяка религиозна или философска процедура значи психична дисциплинираност, т. е. способ за умствена хигиена. Многостранните, чисто телесни процедури на йога (Тук доктор Юнг преглежда хатха-йога, профилиран клон от йога, който се занимава с телесни пози и техники за здраве и дългоденствие. Хатха-йога е потребна и води до зрелищни физически резултати, само че този клон от йога едва се употребява от йогите, склонни към духовно освобождение) също значат психична хигиена, която превъзхожда елементарните гимнастически и дихателни извършения, защото е не просто механистична и научна, само че също по този начин и философска. Тренирайки частите на тялото, тя ги сплотява в целостта на духа, както напълно ясно се вижда да вземем за пример в упражненията пранаяма, където прана значи както дихание, по този начин и универсалната движеща мощ на космоса.

Когато това, което човек прави, в това време е и галактическо събитие, тогава резултатът, изпитван от тялото (инервирането), се сплотява с страстта на духа (универсалната идея) и от тях се развива едно живо единение, което никоя техника, колкото и научна да е, не може да сътвори. Практиката на йога е немислима и не би имала никакъв резултат без концепциите, на които се основава йога. Тя съчетава телесното и духовното по един неизмеримо повсеместен метод.

На Изток, където са били развити тези хрумвания и практики и където няколко хиляди години една непрекъсната традиция е създавала нужната духовна база, йога е, както съм подготвен да допускам, идеален и подобаващ способ за обединение на тялото и духа, тъй че да образуват едно единение, което надали предстои на подозрение. Това единение основава психическа настройка, която прави допустима надхвърлящата съзнанието вътрешен глас.

Наистина на Запад наближава този ден, когато ще се счита, че вътрешната просвета за самоконтрол е също толкоз нужна, колкото и външното подчинение на природата. Новата атомна ера ще види по какъв начин човешкият разум изтрезнява и се уголемява чрез неоспоримата през днешния ден научна истина, че материята в действителност е втвърдяване на сила. По-фините сили на човешкия разум могат и би трябвало да освободят сили, по-велики от силите, затворени в камъните и металите, с цел да не би наскоро освободеният веществен атомен исполин да въвлече света в безсмислено заличаване. (В Платоновия Тимей се споделя историята на Атлантида и се приказва за напредналото положение на научното познание на нейните поданици. Смята се, че изчезналият континент е потопен през към 9500 година прочие Хр. заради естествен прелом. Някои създатели метафизици обаче настояват, че атлантите били унищожени вследствие на злоупотребата им с атомна сила. Неотдавна двама френски създатели сформираха Библиография на Атлантида, изброявайки над 1700 исторически и други инструкции – бел.р.)

От: „ Автобиографията на един йогин ”, Парамаханса Йогананда, превод Антоанета Николова, изд. Лик, 1998
Снимка: Karl Gustav Jung, 1910, commons.wikimedia.org